Меню
Основната цел на горското стопанство на територията на ГПК „Гора“ е многофункционалното и природосъобразно стопанисване на всички горски ресурси. За постигане на тази цел, съобразно естествено-историческите и социалноикономически условия, са формирани насоките на организация на стопанството. Основните насоки в организацията на горскостопанското производство са в зависимост от функционалната категория на горите.
Основната насока за организация на стопанството в групата гори със стопански функции (СтФ) е максимално производство на строителна дървесина от единица площ, като най-рационално се използва продуктивността на типовете месторастения, без да се увреждат останалите функции на гората- водоохранна и водорегулираща, почвозащитна и противоерозионна, здравно- рекреационна и ландшафтно- естетическа.
Насоката на стопанисване на насажденията и голите горски площи в останалите гори, горите със специални и защитни функции (ЗСФ) ще бъде за непрекъснатото подобряване и увеличаване на специалните и защитните им функции, чрез провеждането на диференцирани и подходящо избрани стопански мероприятия.
Основните цели на организация на стопанството се реализират чрез неговата форма – режим на лесовъдските дейности. Формата свързва в едно цяло целта и задачите на стопанството и начина, по който те се постигат. Крайната цел на сечищната форма на стопанството е достигането структурата на нормалната гора или максимално близка до нея (равномерно разпределение на класове по възраст). Изборната форма на стопанството ще изисква прилагане на контролни методи на организация и стопанисване. В условията на настоящия обект към нея ще се пристъпи, чрез постепенната трансформация на структурата на избраните насаждения.
Определената цел и насоки в организацията на стопанството, следователно ще бъде реализирана посредством изпълнението на планираните през ревизионния период стопански мероприятия:
Разделянето на горите на групи и категории според тяхната функция е само основа за осигуряване на диференциран подход в организацията на стопанисването на горите. Допълнителна стопанска диференциация се осигурява чрез формирането на условни/ стопански класове, за които са приети различни цели на стопанисване и турнуси на сеч.
Териториите управлявани и стопанисвани от ГПК „Гора“ се намират в Централните Родопи и са разположени в землището на гр.Чепеларе – общински център, както и много малка част в землището на с.Забърдо (подотдели 275:б,в,г,д). И двете
населени места административно са в област Смолян.
Посочените гори са обхванати в шест самостоятелни съседни ревира, в режим на съсобственост: „Черна гора”, „Широколъшка усойка”, „Окманица“, „Студената вода“, „Калфеница“ и „Николка“.
На север те граничат с ГТ ТП ДГС „Николай Хайтов“, на североизток – с ГТ на ГПК „Богутево”, на изток – с ГТ на ГПК „Свети Дух“, на югоизток – с ГТ на ГПК „Св.Илия“, на юг – с ГТ на ТП ДГС „Смолян“, и на югозапад – с ГТ на ТП ДГС „Широка лъка“. В горско – административно отношение, ревирите стопанисвани от ГПК „Гора“ са на територията на ТП ДГС „Академик Николай Хайтов“ (бивше „ДГС Хвойна”), основно в частта на влятото ДГС „Чепеларе“ (южната му част), Южноцентрално държавно предприятие и на Регионална дирекция по горите – гр. Смолян. Горите са включени към 2-ри ГСУ „Павелско – Чепеларе“ на ТП ДГС „Академик Николай Хайтов“, което в горскостопанско отношение е териториално поделение (ТП ) на Южноцентрално държавно предприятие – гр. Смолян, на територията на Регионална дирекция по горите гр. Смолян.
Пътната мрежа в района е сравнително добре развита. През територията преминава второкласен път Пловдив- Смолян. Голяма част от горските обекти са свързани с основната пътна мрежа чрез автомобилни и земни пътища. Асфалтирани пътища има от гр. Чепеларе:
Освен изброените основни пътни артерии, на територията на ГПК „Гора“ има и автомобилни пътища от 3-ти клас (камионни), които правят всички горски масиви достъпни за стопанисване на гоорите. Навсякъде в горите има покритие със сигнал за GSM. Съществуващите пътни и съобщителни мрежи създават благоприятни условия за правилна организация при стопанисването на горите в района.
Съгласно Закона за горите от 1904 г всички гори в Царството са били национализирани и са били държавна собственост. На основание на специала молба на жителите на с.Чепеларе до Правителството от 05.11.1910 год, и главно от съображения касаещи тежкото състояние на местното население, чиито гори били отнети и те се чувствали в положение по-лошо отпреди Освобождението, със „Специален закон за продаване на някои държавни гори в Станимашко“, се извършва фактическа денационализация на горите и собствеността върху тях. Специалният закон бил приет на 19.03.1011 г и утвърден с Указ 26 от 28.11.1911 г и съответно обнародван. За горите в землището на с. Чепеларе била определена най-високата цена от 3 лева /декар.
Със Закона за изменение и допълнение на специалния закон (обнародван на 6.02.1923 г) в Параграф 3, ал.1 се указвало, че „стопанисването на горите става групово или единични планини, въз основа на стопански планове или стопански програми САМО НА КООПЕРАТИВНИ НАЧАЛА.“ Бил е даден срок за образуване на кооперациите – 2 години. В Параграф 4, ал.2 се изменял така: „Стопанските планове, респективно програми, както за самостоятелните, така и за групираните горски стопанства /ревири/ трябва да се изработят в ТРИГОДИШЕН СРОК….“ в ЗАБЕЛЕЖКА КЪМ Параграф 6, чл.3 се казва: „Инструменталното измерване, извършено от лесовъди с признати права на частна лесовъдска практика за основа на стопански планове, се счита за меродавно при ликвидационното изплащане продажната стойност на горите, но след утвърждаването на стопанските операти по надления ред.“
С Параграф 7, се уточнявало, че стопанските планове и програми трябва да се изработят до 1 януари 1930 година, и че ако до този срок не бъдат изработени, горопритежателите се лишават от правото на ползване от горите.
В Параграф 8, се добавял нов чл.5: „След окончателното плащане на продажната стойност на горите въз основа на точното /инструментално/ измерване притежателите на горите се снабдяват с нотариални актове за всяка планина поотделно.“ (б.изп.: има се впредвид ревир). Във връзка с това законово разпореждане в района (бивша Смолянска околия) се образуват
ГОРОВЛАДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛНИ КООПЕРАЦИИ (на брой 50), като в с. Чепеларе са 17 бр със следните названия /взети от наименованията на планините – ревири, в т.ч. влизащите в днешната ГПК „Гора:“ ревири: Студената вода, Окманица, Гора (Черна гора) и Николка. Те се управлявали по типов устав изготвен от Министерство на земеделието и държавните имоти. Годините от 1923 до 1931 са били благоприятни от законово и общоикономическо положение за развитието на горскокооперативното движение в бившия Смолянски окръг. Със следващо изменение „Разширение“ на специалния закон от 01.06.1927 г, едно от „разширенията“ предвижда „стопанисването да става на ЗАДРУЖНИ НАЧАЛА“ при общ етат, като собствениците самостоятелно определят начина на разпределяне на придобитите блага, както и, че „гори с пространство от 200 до 1000 дка може да се стопанисват и по горскостопански програми, а дори по-малко от 200 дка, както и уединените малки парчета гори, които не могат да се групират в една стопанска единица, може да се стопанисват по годишни
планове, и то както задружно, тъй и единично“.
Първото горско-ведомствено учреждение в Централни Родопи е открито през 1890 г като РУПЧОСКО ОКОЛИЙСКО ЛЕСНИЧЕЙСТВО в гр. Чепеларе. Било е подведомствено на тогавашното Министерство на търговията и земеделието, отделение „ГОРСКО“ и пловдивския горски инспектор. Районът му обхващал 25 бр общини (планинската част на бившата Станимашка (Асеновградска) околия, която сега попада в района на следните ГС: (ТП ДГС) Чепеларе (влято в Хвойненското / „Академик Николай Хайтов“), Широка лъка, Хвойна („Акад. Николай Хайтов“) Лъки, Манастир (сега част от Пловдивско), Асеновград и Девин (вкл. ДЛС Извора).
Кооперация „Гора“ се счита за правоприемник на Кооперативния ревир „Черна гора“ в землището на с. Чепеларе, Асеновградска околия, Чепеларско ревирно лесничейство. Съгласно чл.2 от Закона за предаване на някои държавни гори в Асеновградска околия, респ.§ 4 от изменението и допълнението му от 06.02.1923 година, за реалния дял на кооперативното сдружение „Гора“ от поделения общ ревир „Кара-балкан“, е изготвен отделен „провизорен стопански план. Относно акта на учредяване на Кооперация „Гора“ от поделения общ ревир „Кара-балкан“ (като: дата, място, участници – собственици), както и за действията на учредителите непосредствено след национализацията на горите през 1948 г, информация не е предоставена /или такава липсва.
Бившето Чепеларско лесничейство/стопанство в чийто състав са и горите на ГПК „Гора“, като горска административна единица в годините назад е било както следва:
Собствеността на горите попадащи в ГПК „Гора“ е възстановена с Решение на ПК гр.Чепелар от 25.09.2001 г.
На 03.06.2001 г се провежда Учредително събрание на което присъстват 96 учредители собственици и наследници на гори. На него се утвърждава Устав и се избира УС с Председател инж. Анелия Димитрова Почеканска и членове – Тодор Теофанов Бундов – Зам.Председател и членове: Адил Адилов Мехемдагов, Дамян Иванов Кефалиев, Димитър Николов Чолаков, Илиан
Георгиев Вълков, Красимира Павлова Костадинова, Стефан Иванов Пищалов и Стефка Йоакимова Минкова. Смолянския окръжен съд вписва Горовладелска Производителна Кооперация „Гора“ с Решение № 727 от 11.07.2001 г и Фирмено Дело №364/2001 с 4 фонда: „Резервен“ (отчисления от печалбата в размер не по-малко от 20% от размера на дяловия капитал), „Лесокултурни мероприятия“ (с отчисления 5% от печалбата), „Инвестиции“ (15% от реализирания чист доход), „Противопожарни мероприятия и охрана на горите“ (5% отчисления от печалбата).
С ФД №224 от 2002 г на Смолянския окръжен съд се вписва промяна в съдебното решение на ГПК „Гора“ от 2001 г, с което ГПК става правоприемник на кооперативните ревири: Студената вода, Окманица, Черната гора и Николка.
Председател
